Да прекараш празниците с бившата половинка
Не е ужасно, но би трябвало да се спазват някои малки правила
Британската журналистка и писателка Лиз Ходжкинсън е измежду хората, които ще би трябвало да прекарат Коледа с някогашните си половинки. Това е малко извънредно прекарване, само че единствено за тези, които не знаят по какъв начин добре да го приготвят. Лиз Ходжкинсън обаче не е от тях.
77-годишната дама е написала повече от 50 книги, като в част от тях наблюдава тъкмо комплицирани човешки взаимоотношения. Насочва се към тези тематики освен тъй като са съвременни, а и поради личната си история.
Лиз среща брачна половинка си Невил Ходжкинсън в университета. Те са единствено на 19 година, само че бързо схващат, че са родени един за различен. Три години по-късно към този момент са женени. И двамата са публицисти, тъй че нямат различия по въпроса по какъв начин се разпределя времето сред професионалните отговорности и фамилията.
“От самото начало се интересувахме от проучване на различни или необикновени хрумвания. Освен това се забавлявахме доста дружно, само че към 1980 година всичко стартира да се трансформира. Не беше клишираната обстановка един от нас да изневери, а нещо доста по-мистериозно ”, написа журналистката в “Дейли мейл ”. По това време Невил работи като здравен сътрудник и отива на събитие с присъединяване на Далай Лама. Докато слуша какво приказва тибетският нравствен лидер, той изпада в положение на медитация и
получава привидение, че трябва да предприеме духовно странствуване
От гневен безбожник се трансформира в разпален откривател на източните религиозни придвижвания. Започва да става в 4 ч сутринта, с цел да медитира. Семейният дом постоянно е цялостен с облечени в бяло хора, които вършат йога. “В последна сметка живеехме в разнообразни елементи на къщата и водехме изцяло обособен живот, до момента в който номинално към момента бяхме във връзка.
Предполага се, че медитацията води до усмиряване на мозъка, само че започнахме да имаме ужасни кавги. Невил беше толкоз влюбен в новия си нравствен живот, че се почувствах изоставена надалеч обратно ”, спомня си Лиз Ходжкинсън. В последна сметка след 20 година брак се развеждат.
Макар раздялата да е другарска и двамата им синове към този момент да са огромни, Лиз приема мъчно случилото се.
Подлага се на психотерапия, след която написа книги за обсесивната обич
и за безбрачието като решение на персонални проблеми.
В нито един миг не стопира изцяло да поддържа връзка с Невил, макар че по-късно заживява с журналиста Джон Сандиландс. След неговата гибел през 2004 година остава сама. По това време Невил към този момент живее в нравствен център покрай Оксфорд и я кани да прекара Коледа с жителите му. Но за Лиз празник без алкохол, а единствено с часове медитация не звучи привлекателно. Минават години, в които някогашните съпрузи постоянно се срещат за по кафе и си поддържат връзка, преди да стигнат до чувството, че желаят да честват дружно. Така, след 34 година спиране, те още веднъж ще посрещнат Коледа в този момент с двамата си синове и техните фамилии.
“Става въпрос за 11 души и взехме решение да не сме смачкани към прекомерно дребна маса за хранене в нечий дом, както става в коледна комедия, когато бабите и дядовците спят на разтегателен диван или на походно легло във всекидневната. Резервирахме три нощувки в хотел. Първо ще обядваме със фамилията на единия наследник, а на идващия ден с това на другия. На третия евентуално ще отидем на кино и по-късно всеки ще се прибере в своето жилище ”, изяснява Лиз Ходжкинсън. По думите ѝ престоят в хотел значи, че имат маршрут за бягство, в случай че положителната воля стартира да избледнява и всички в един миг вземат да си лазят по нервите.
Това съгласно психолози е доста значимо, когато се пристъпва към празнични събирания с някогашни сътрудници. Колкото и да има положителни връзки посред им, постоянно съществува риск да възникне напрежение изключително в случай че има недоизказани неща и алкохолът е допълнително. Затова е по-удачно такива събирания да се вършат на безпристрастен терен и с лесна опция за бягство изключително в случай че се случват скоро след раздялата.
“Ако вършим нещо, което считаме, че е положително за нашите деца, само че ние се дърпаме или изпиваме две-три чаши вино, с цел да го създадем, това не е рационално ”, споделя Карън Бонел, фамилен посредник и създател на “Наръчник за взаимно родителство ”. Според нея друго значимо нещо е участващите в сходни срещи да спрат да мислят един за различен като за някогашния. Много по-полезно е да се възприемат като другия родител на моето дете или пък като остарял другар. Така по-лесно ще загърбят съществувалите посред им разлики. Добра тактика е и да не седят прекомерно близо един до различен на коледната софра, защото е допустимо в даден миг под въздействието на алкохол да се върнат към изясняване на минали събития. Подобни тематики изобщо би трябвало да се заобикалят, тъй като крият опасности.
“Това не е мястото за разискване на проблеми във взаимоотношенията. Ако сред някогашните съпрузи възникне напрежение или възмущение сега, неотложно би трябвало да го отсрочат за по-късно ”, поучава американският психолог Мариса Франко във в. “Вашингтон пост ”. Бившите сътрудници би трябвало да заобикалят да диктуват един на различен по какъв начин ще се развие денят, само че е значимо авансово да уточнят по какъв начин всеки вижда протичането му и
да не не помнят, че фокусът трябва да е върху децата
Освен това да помнят, че няма условие някогашните сътрудници да са близки с новите им половинки и да станат най-хубави другари. Няма потребност да се насилват, в случай че не се получава, задоволително е да са общителни. Малък подарък за тях би бил чудесна маслинова клонка за всички и доста добър урок за децата, че предишното не би трябвало да дефинира и бъдещето. Ако, оглеждайки стаята, те виждат, че родителите им се любуват на времето дружно, ще получат в действителност спокойна и радостна Коледа.
Британската журналистка и писателка Лиз Ходжкинсън е измежду хората, които ще би трябвало да прекарат Коледа с някогашните си половинки. Това е малко извънредно прекарване, само че единствено за тези, които не знаят по какъв начин добре да го приготвят. Лиз Ходжкинсън обаче не е от тях.
77-годишната дама е написала повече от 50 книги, като в част от тях наблюдава тъкмо комплицирани човешки взаимоотношения. Насочва се към тези тематики освен тъй като са съвременни, а и поради личната си история.
Лиз среща брачна половинка си Невил Ходжкинсън в университета. Те са единствено на 19 година, само че бързо схващат, че са родени един за различен. Три години по-късно към този момент са женени. И двамата са публицисти, тъй че нямат различия по въпроса по какъв начин се разпределя времето сред професионалните отговорности и фамилията.
“От самото начало се интересувахме от проучване на различни или необикновени хрумвания. Освен това се забавлявахме доста дружно, само че към 1980 година всичко стартира да се трансформира. Не беше клишираната обстановка един от нас да изневери, а нещо доста по-мистериозно ”, написа журналистката в “Дейли мейл ”. По това време Невил работи като здравен сътрудник и отива на събитие с присъединяване на Далай Лама. Докато слуша какво приказва тибетският нравствен лидер, той изпада в положение на медитация и
получава привидение, че трябва да предприеме духовно странствуване
От гневен безбожник се трансформира в разпален откривател на източните религиозни придвижвания. Започва да става в 4 ч сутринта, с цел да медитира. Семейният дом постоянно е цялостен с облечени в бяло хора, които вършат йога. “В последна сметка живеехме в разнообразни елементи на къщата и водехме изцяло обособен живот, до момента в който номинално към момента бяхме във връзка.
Предполага се, че медитацията води до усмиряване на мозъка, само че започнахме да имаме ужасни кавги. Невил беше толкоз влюбен в новия си нравствен живот, че се почувствах изоставена надалеч обратно ”, спомня си Лиз Ходжкинсън. В последна сметка след 20 година брак се развеждат.
Макар раздялата да е другарска и двамата им синове към този момент да са огромни, Лиз приема мъчно случилото се.
Подлага се на психотерапия, след която написа книги за обсесивната обич
и за безбрачието като решение на персонални проблеми.
В нито един миг не стопира изцяло да поддържа връзка с Невил, макар че по-късно заживява с журналиста Джон Сандиландс. След неговата гибел през 2004 година остава сама. По това време Невил към този момент живее в нравствен център покрай Оксфорд и я кани да прекара Коледа с жителите му. Но за Лиз празник без алкохол, а единствено с часове медитация не звучи привлекателно. Минават години, в които някогашните съпрузи постоянно се срещат за по кафе и си поддържат връзка, преди да стигнат до чувството, че желаят да честват дружно. Така, след 34 година спиране, те още веднъж ще посрещнат Коледа в този момент с двамата си синове и техните фамилии.
“Става въпрос за 11 души и взехме решение да не сме смачкани към прекомерно дребна маса за хранене в нечий дом, както става в коледна комедия, когато бабите и дядовците спят на разтегателен диван или на походно легло във всекидневната. Резервирахме три нощувки в хотел. Първо ще обядваме със фамилията на единия наследник, а на идващия ден с това на другия. На третия евентуално ще отидем на кино и по-късно всеки ще се прибере в своето жилище ”, изяснява Лиз Ходжкинсън. По думите ѝ престоят в хотел значи, че имат маршрут за бягство, в случай че положителната воля стартира да избледнява и всички в един миг вземат да си лазят по нервите.
Това съгласно психолози е доста значимо, когато се пристъпва към празнични събирания с някогашни сътрудници. Колкото и да има положителни връзки посред им, постоянно съществува риск да възникне напрежение изключително в случай че има недоизказани неща и алкохолът е допълнително. Затова е по-удачно такива събирания да се вършат на безпристрастен терен и с лесна опция за бягство изключително в случай че се случват скоро след раздялата.
“Ако вършим нещо, което считаме, че е положително за нашите деца, само че ние се дърпаме или изпиваме две-три чаши вино, с цел да го създадем, това не е рационално ”, споделя Карън Бонел, фамилен посредник и създател на “Наръчник за взаимно родителство ”. Според нея друго значимо нещо е участващите в сходни срещи да спрат да мислят един за различен като за някогашния. Много по-полезно е да се възприемат като другия родител на моето дете или пък като остарял другар. Така по-лесно ще загърбят съществувалите посред им разлики. Добра тактика е и да не седят прекомерно близо един до различен на коледната софра, защото е допустимо в даден миг под въздействието на алкохол да се върнат към изясняване на минали събития. Подобни тематики изобщо би трябвало да се заобикалят, тъй като крият опасности.
“Това не е мястото за разискване на проблеми във взаимоотношенията. Ако сред някогашните съпрузи възникне напрежение или възмущение сега, неотложно би трябвало да го отсрочат за по-късно ”, поучава американският психолог Мариса Франко във в. “Вашингтон пост ”. Бившите сътрудници би трябвало да заобикалят да диктуват един на различен по какъв начин ще се развие денят, само че е значимо авансово да уточнят по какъв начин всеки вижда протичането му и
да не не помнят, че фокусът трябва да е върху децата
Освен това да помнят, че няма условие някогашните сътрудници да са близки с новите им половинки и да станат най-хубави другари. Няма потребност да се насилват, в случай че не се получава, задоволително е да са общителни. Малък подарък за тях би бил чудесна маслинова клонка за всички и доста добър урок за децата, че предишното не би трябвало да дефинира и бъдещето. Ако, оглеждайки стаята, те виждат, че родителите им се любуват на времето дружно, ще получат в действителност спокойна и радостна Коледа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ